Ами как няма да умира последна,като и вливаме животоспасяващи
  лекарства до последно!!!!!!!!!!

  Надявам се,че все още ме обичаш и мислиш за мен.Грешка-знам.
  Но вместо да убия Надеждата отново да ме потърсиш,аз какво правя.
  Взимам я почти издъхнала,правя и изкуствено дишане уста в уста.
  Как го правя ли,ами повтарям си стари смс-и в които ми казваш
  колко много ме обичаш,че аз съм всичко за теб,че без мен всичко
   е сиво и гадно.

   И тя Надеждата започва да ускорява пулса си.Започва да придобива
   цвят и да надига глава.А аз вместо да я оставя да си отиде,и давам
   антибиотик-силен и качествен-Нова година е той все пак ще се обеди
    ще ми честити,ще ми напише смс-в пияно състояние,защото ще е тъжен.

    И тя горката Надежда възкръсва и се ококорва и чака.Полунощт,един,два
    три часа.Е и утре е ден.И минава Васильов ден,Йорданов ден,Иванов ден.
     От теб няма и помен .Надеждата отново започва бавно и мъчително да
    умира.И си казва,че може би след едногодишна клинична смърт ще я оставя
     да си тръгне.

     Но за жалост не.Този път ти идваш в съня ми.Аз те питам защо ми причиняваш това
     ,та аз толкова те обичам,а ти отговаряш"Иаз те обичам"и устните ни се сливат
     в божествена целувка.Събуждам се а с мен и надеждата се събужда.

     Поглеждам съновника-целувка с близък човек-на хубаво.
     И тя Надеждата засиява отново и отново.

     Е как няма Надеждата да умира последна???????????????????