лягам със кого да е .....
Също като в песента на Милко Калайджиев.

Опитвам се да направя като него-да те преболедувам,

но се чувствам толкова жалка.

Седя и се питам,как го правиш ти?Как успяваш да не тъжиш?
Аз не мога опитвам се да намеря друг човек,
който да те замести и да съм отново щастлива.
Уж всичко е наред до първото виждане
и след любовната игра-ако може въобще да се нарече
игра съм смазана и тъжна.

Ако не те бях срещнала нямаше да знам,че има мъже
способни да любят,да галят цялото тяло на жената
Да говорят да казват какво усещат,какво искат
Освен това пък и си от най-надарените.
Мамка ти!!!!!!!!!!!!!!!!!
липсваш ми до болка.Вече почти две години
минаха откакто не сме се виждали
а сякаш беше вчера

Глупаво е знам,но те моля -ВЪРНИ СЕ
все още те обичам както преди

той защо си тръгна? защото никога не е идвал...ли? защото между приземяването за малко на дивана, на стола, в къщата на семейството ти и истинско идване в живота ти...разлика голяма. Пожелавам му да е отишъл точно там, където е мястото му, а на теб - първо да преоткриеш себе си и второ..да откриеш какво имаш в наличност. преди да търсиш...когото й да е...и да му лягаш.

да добре казано-защо си тръгна?Ако знаех отговора на този въпрос,нямаше да я има тази публикация,и ти не би разбрала,че същестува.Тръгна си с думите "Ако искаш да ти кажа,че не те обичам-не мога"и изчезна,потъна остана при съпругата си която не понася а и тя него.Тъпо е да ти се обяснявам,но не ми пречи,защото и аз искам да изляза от този омагьосан кръг който продължава почти 2 години ,а за мен са като 20.Да преоткрия себе си-да бих желала,опитвам се,но виждам,че не съм създадена да живея без обич и ласки.Било на диван или на стол....Не вярвам,че там където остана той е щастлив,знам,че ще ми кажеш,че това не е моя работа.Така е,не си първият човек,който го прави.Ако знаеш колко пъти приятелите ми са се опитвали да ме вразумят.Но тъгата по него остава да тлее в сърцето.Благодаря ти все пак,за отделеното време към мойта личност Лек ден и безоблачен живот

Виж сега, мотала съм се много в такива въртележки. Разбирай - защо, как, какво направих, какво не направих, защо ги казва тези неща, като не ги мисли, преструвал ли се е, аз ли съм била глупава, защо се отдавам, защо просто не щракна с пръсти и не забравя...
“Не вярвам,че там където остана той е щастлив“ - дали? Хората се променят. Освястват се. Изстиват. Възпламеняват се пак. И това става понякога за ден два. А ти пишеш, че били минали вече 2 години... Две години са страшно много време...
Само си отговори на тези въпроси: какво научих от тази среща, от тази любов, от тази тъга в мен? Какво правя две години - тъгувам, припомням си миналото, обичам неприсъстващ човек, вярвам, надявам се, спя с някакви, които не значат нищо за мен... Какво правя?! Докъде ме води това? Задръствам ли се духовно или душата ми улеква? Възвисявам ли се или се влача по земята?
Измести малко фокуса от себе си и от него. Гледай в нещо друго. Светът и животът са много повече от една неизяснена любов, която е увиснала в нищото преди две години.
Какво научи ти от нея? Че не си създадена да живееш без обич и ласки? ..., ето сега ще се научиш и ще изпиташ емоцията да живееш без обич и ласки...поне не такива, каквито ти се искат.
Колко хора живеят без обич и ласки знаеш ли? Познаваш ли един? А може би двама? Ами дай им ги... но ако ти идват от сърце. Така както преливат от теб и така както няма на кого да ги дадеш в момента освен на поредния...неподходящ индивид в мъжко тяло. Остани малко със себе си. Напиши си писмо. Спри да му говориш на ум. Спри да гледаш миналото.
Дай любовта си на нещо или на някой. Малко по-малко. Може да е на дете. Може да е на растение, цвете, нещо живо... И тя ще се върне.
Какво научи от тази любов? Че я има. Че е възможна. Че може да си обичана, желана, задоволявана. Знаеш ли каква благословия е това? Знаеш. Предай нататък и тя пак ще се върне. Същата тази любов. Не казвам, че ще бъде в тялото на същия този мъж. Твърде ограничено ми се вижда имайки предвид възможностите на ...вселената :)
Честно ти казвам....

благодаря ти,наистина.ДА,да,да права си в това което казваш.Всичките ми приятели казват същото .Опитвам,опитвам и тъгата е тук,сълзите сами излизат от очите.Любов давам на много хора но по различен начин.На съпруга ми,на детето ми,на внучката ми,на родители те.Но искам отново да бъда жена.Знам,че е глупаво.Ако имаш желание би могла да ми пишуеш на лично съобщение и да "поспорим"Лека вечер и отново благодаря за хубавите окуражителни думи

Не искам да споря за обичта, мила. Тя е толкова... толкова... няма дума.